25.05.2012 г., 13:53

Песен

749 0 1

ПЕСЕН

 

Няма как да лъжем до безкрайност

Няма да можем да разпределим лъжите си по една за всяко утро и по две за сладки сънища

Няма вече начин всеки ден и за всеки човек да има купичка измислена супа

Пластмасовото време което нагласихме на бетонните часовници

Скоро ще изгние и ще ни засипе с отломки от мухъл и гняв

 

ПРИПЕВ:

Няма никакъв шанс да прогледнем

няма да се научим как на земята да седнем

Самоотровени с тиха слепота

вече не можем да мислим за красота

Колко години ще скитаме в оловното минало

Колко сънища ще забравим преди слънцето завинаги да е застинало

 

Нали не искаме децата ни да са вечните пътници

Нали не искаме думата родина за тях да е само неприятната среща с беден роднина

Колко още години ще пренаписваме историята

Колко пъти ще заменяме сърцата си с вентилатори от втора употреба

Ще има ли все още доверчиви демони които да платят за вмирисаните ни души

 

ПРИПЕВ:

Няма никакъв шанс да прогледнем

няма да се научим как на земята да седнем

Самоотровени с тиха слепота

вече не можем да мислим за красота

Колко години ще скитаме в оловното минало

Колко сънища ще забравим преди слънцето завинаги да е застинало

 

====== КИТАРНО СОЛО И ДАЛЕЧЕН ЗВУК НА СТРАНДЖАНСКИ ГАЙДИ=====

 

Няма вече кой да ни повярва на тази планета

И не само тук – в целия космос ни знаят и се пазят от нашия вирус

Няма местенце в този свят в което да не сме посяли семето на  националната ни гордост – завистта

Затрупахме дълбоко под земята славното ни минало

На градските бунища изгорихме военните трофеи и знамената на учителите

А имената на героите с метална упоритост изчегъртахме от спомените си

В отчаян страх че някой може отново да напише история славянобългарска

 

ПРИПЕВ:

Няма никакъв шанс да прогледнем

няма да се научим как на земята да седнем

Самоотровени с тиха слепота

вече не можем да мислим за красота.

Колко години ще скитаме в оловното минало

Колко сънища ще забравим преди слънцето завинаги да е застинало

 

== ФИНАЛ – ХЕМЪНД ОРГАН И ДАЛЕЧЕН ЗВУК ОТ МИСТЕРИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГЛАСОВЕ==

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евлоги Бамбуков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...