vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
19 jun 2007, 12:25

ПЕСЕН

  Poesía
924 0 4
 

ПЕСЕН

Защо са ми птици, които не пеят?
Защо са посърнали тези цвятя?
Политвам с крилете на белия гълъб
и здравец ти нося от Божия храм.

Сърцето ми, сякаш камък напукан,
пареща рана в гърдите кърви.
Само вятърът гали звездите.
Рушиш ме и после създаваш ме ти.

Любовта ни се мята - извор преливащ.
Дива нежност рисуваш с очите си ти.
Разкъсваш ме, после със тебе възкръсвам.
Моята песен и болка си ти.
                                                       25.04.07г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0