ПЕСЕН
Защо са ми птици, които не пеят?
Защо са посърнали тези цвятя?
Политвам с крилете на белия гълъб
и здравец ти нося от Божия храм.
Сърцето ми, сякаш камък напукан,
пареща рана в гърдите кърви.
Само вятърът гали звездите.
Рушиш ме и после създаваш ме ти.
Любовта ни се мята - извор преливащ.
Дива нежност рисуваш с очите си ти.
Разкъсваш ме, после със тебе възкръсвам.
Моята песен и болка си ти.
25.04.07г
© Василена Костова Все права защищены