Песен
Излез ти, моме, запей ми
онази песен вековна!
Запей ми, либе, не бой се!
Пронижи сърце ми с таз
твоя българска песен.
Сърце ми, либе, бе надалеко,
но сега е тук и страда.
Върни ме, мило моме, в
онези дни красиви под
стряхата ни родна. Там,
където ази намирах
обичта ти и душа ми бе
свободна да обича и страда.
И вече само твоята песна в
сърце ми се надига. Спомен
за една мома красива.
Нейде ази ще скитам сам из
полето, защото пак
болката пронизала ме е
надълбоко в сърцето.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ноно Якимов Todos los derechos reservados
