Nos7radam (Ноно Якимов)
68 58
6 abr 2009, 0:33

Песен 

  Poesía
456 0 3

Излез ти, моме, запей ми
онази  песен вековна!
Запей ми, либе, не бой се!

Пронижи сърце ми с таз
твоя българска песен.
Сърце ми, либе, бе надалеко,
но сега е тук и страда.

Върни ме, мило моме, в
онези дни красиви под
стряхата ни родна. Там,
където ази намирах
обичта ти и душа ми бе
свободна да обича и страда.

И вече само твоята песна в
сърце ми се надига. Спомен
за една мома красива.

Нейде ази ще скитам сам из
полето, защото пак
болката пронизала ме е

надълбоко в сърцето.

© Ноно Якимов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Песен и настръхване,сълзи от болка и щастие смесени,цветовете топли на настроението.
    Смисъла подарява.
  • И нека в песента гнезди утеха...
    И нека спомня миналите дни!
    Поели по браздите на изтеклото
    душите ни намират бъднини...

    Поздрави!
  • Тя тая болка - е всевечна - близо или далеч... а онези пропуснати дни не се връщат... Поздрави!
Propuestas
: ??:??