6 апр. 2009 г., 00:33

Песен

583 0 3

Излез ти, моме, запей ми
онази  песен вековна!
Запей ми, либе, не бой се!

Пронижи сърце ми с таз
твоя българска песен.
Сърце ми, либе, бе надалеко,
но сега е тук и страда.

Върни ме, мило моме, в
онези дни красиви под
стряхата ни родна. Там,
където ази намирах
обичта ти и душа ми бе
свободна да обича и страда.

И вече само твоята песна в
сърце ми се надига. Спомен
за една мома красива.

Нейде ази ще скитам сам из
полето, защото пак
болката пронизала ме е

надълбоко в сърцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ноно Якимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Песен и настръхване,сълзи от болка и щастие смесени,цветовете топли на настроението.
    Смисъла подарява.
  • И нека в песента гнезди утеха...
    И нека спомня миналите дни!
    Поели по браздите на изтеклото
    душите ни намират бъднини...

    Поздрави!
  • Тя тая болка - е всевечна - близо или далеч... а онези пропуснати дни не се връщат... Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...