21 may 2011, 11:18

Песен 

  Poesía » Filosófica
607 0 0

 

Бавно се топим в дъжда,

прегърнати за последно.

Прощаваме се със света,

избягал ни неусетно...

 

Ти плачеш, до теб аз пея,

загледан към върховете.

С песента си ще полея

на Живота цветовете.

 

И в този час, в този миг,

свободата ще е наша.

Песента ще бъде вик –

с него смъртта ще сплаша.

 

 

© Филип Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??