Песен
824
0
0
Бавно се топим в дъжда,
прегърнати за последно.
Прощаваме се със света,
избягал ни неусетно...
Ти плачеш, до теб аз пея,
загледан към върховете.
С песента си ще полея
на Живота цветовете.
И в този час, в този миг,
свободата ще е наша.
Песента ще бъде вик –
с него смъртта ще сплаша.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Филип Todos los derechos reservados
