Flame92 (Филип)
22 17
21 мая 2011 г., 11:18

Песен 

  Поэзия » Философская
594 0 0

 

Бавно се топим в дъжда,

прегърнати за последно.

Прощаваме се със света,

избягал ни неусетно...

 

Ти плачеш, до теб аз пея,

загледан към върховете.

С песента си ще полея

на Живота цветовете.

 

И в този час, в този миг,

свободата ще е наша.

Песента ще бъде вик –

с него смъртта ще сплаша.

 

 

© Филип Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??