Песен

Poetry » Philosophical

821 0 0

Бавно се топим в дъжда,

прегърнати за последно.

Прощаваме се със света,

избягал ни неусетно...

Ти плачеш, до теб аз пея,

загледан към върховете.

С песента си ще полея

на Живота цветовете.

И в този час, в този миг,

свободата ще е наша.

Песента ще бъде вик –

с него смъртта ще сплаша.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9