Там наблизо край реката –
малка къща. Двор с лозница.
Свети призрачно луната!...
Шета дивна хубавица!...
Имаш радост споделена,
и жена – красива фея.
Тук душата вдъхновена,
дивно щастие обзе я!
Тих ветрец едва повява.
Чуваш ли?... Шумят вълните,
и прибоят им припява...
В хор надсвирват се щурците!
Две ръце – едната в друга –
тук са думите излишни...
Мил съпруг – добра съпруга,
както в дните ви предишни!
Твоят свят е чист, вълшебен,
носи радост за очите,
както слънцето потребен –
свят за двама творите,
в къща-замък – с райски двери.
Светли мисли обновени...
Звуци от небесни сфери
в нови песни сътворени!
9,20 ч., 30 октомври 2013
ред. 20,15 ч., 6 май 2020
("Повеите на любовта" – 2 книга)
© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados
Благодаря ти и на тебе, Гавраил, за днешното посещение! Радвам се на твоите гостувания на страницата ми! Имаш добра и щедра душа! Бъди и ти благословен. Хубав и ведър слънчев ден и на тебе!