7.05.2020 г., 1:59

Песен

1.3K 11 14

Там наблизо край реката –

малка къща. Двор с лозница.

Свети призрачно луната!...

Шета дивна хубавица!...

 

Имаш радост споделена,

и жена  – красива фея.

Тук душата вдъхновена,

дивно щастие обзе я!

 

Тих ветрец едва повява.

Чуваш ли?... Шумят вълните,

и прибоят им припява...

В хор надсвирват се щурците!

 

Две ръце – едната в друга –

тук са думите излишни...

Мил съпруг – добра съпруга,

както в дните ви предишни!

 

Твоят свят е чист, вълшебен,

носи радост за очите,

както слънцето потребен –

свят за двама творите,

 

в къща-замък – с райски двери.

Светли мисли обновени...

Звуци от небесни сфери

в нови песни сътворени!

 

9,20 ч., 30 октомври 2013

ред. 20,15 ч., 6 май 2020

 

("Повеите на любовта" – 2 книга)

 

 

       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Катя, за посещението, коментара и добавката в любими. Твоите коментари ми носят радост! Бъди благословена! Хубав ведър слънчев ден!
    Благодаря ти и на тебе, Гавраил, за днешното посещение! Радвам се на твоите гостувания на страницата ми! Имаш добра и щедра душа! Бъди и ти благословен. Хубав и ведър слънчев ден и на тебе!
  • Много романтика и красота.
  • Много нежен и красив стих!
    Поздравления за стиха ти, Иван!
  • Благодаря на Георги и Мария за посещението на моята страница и за коментарите! Всичко най-добро!
  • Прииска ми се да го чуя наистина като песен! Творбата се лее, носи свежест и красота! Поздравявам те!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...