19 feb 2011, 23:52

Песен на ангели 

  Poesía » Del paisaje
792 0 1
Усещам – вятърът разбива лицето ми,
смразява душата, сковава сърцето ми.
Призрачни спомени около мен се въртят,
„Предай се!” ми шепнат и надолу да летя.
Така съм високо, а съм толкова ниско.
Поглеждам надолу и виждам водите.
Вълните играят си със образ печален
и давят с целувка пак дъха му прощален!
Животът бе труден, но смъртта ще е лесна.
С последната сила правя крачка последна.
Около мене цветята тихо се веят,
росата по тях като сълзите се лее. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джон Джорджив Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??