Усещам – вятърът разбива лицето ми,
смразява душата, сковава сърцето ми.
Призрачни спомени около мен се въртят,
„Предай се!” ми шепнат и надолу да летя.
Така съм високо, а съм толкова ниско.
Поглеждам надолу и виждам водите.
Вълните играят си със образ печален
и давят с целувка пак дъха му прощален!
Животът бе труден, но смъртта ще е лесна.
С последната сила правя крачка последна.
Около мене цветята тихо се веят,
росата по тях като сълзите се лее. ...