24 jun 2021, 11:18

Песен от Безкрая

  Poesía » Otra
393 0 1

 

Песен от Безкрая

 

Безкрай!...И вятър, който вие

със цвят неверотно  син...

Морето, корабът и ние –

от дързост луди до един!...

 

Тук птиците дори не стигат,

от Вечността  долита звук

и още котвени  вериги –

глух о́бертон добавят тук...

 

А над вълните с Оня вятър

внезапно литва песента,

която пеем в необята –

залюбени в Безкрайността!...

 

Понеже знаем – нейде остров

очаква ни в Безкрайността

и с любовта, която просто –

за нас е дар от Вечността!...

 

И пристан със моряшка кръчма,

където оцеляли пак

за всичко дето ни измъчва –

ще пеем станали  на крак...

 

...В Живот стихийно-ураганен

пребродили  Безкрайността –

обръща ни инстинкт спонтанен,

че в ро́ден дом е: Вечността...

 

23.06.2021/Едно време в Океана

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...