Песен от Безкрая

Безкрай!...И вятър, който вие

със цвят неверотно  син...

Морето, корабът и ние –

от дързост луди до един!...

Тук птиците дори не стигат,

от Вечността  долита звук

и още котвени  вериги –

глух о́бертон добавят тук...

А над вълните с Оня вятър

внезапно литва песента,

която пеем в необята –

залюбени в Безкрайността!...

Понеже знаем – нейде остров

очаква ни в Безкрайността

и с любовта, която просто –

за нас е дар от Вечността!...

И пристан със моряшка кръчма,

където оцеляли пак

за всичко дето ни измъчва –

ще пеем станали  на крак...

...В Живот стихийно-ураганен

пребродили  Безкрайността –

обръща ни инстинкт спонтанен,

че в ро́ден дом е: Вечността...

23.06.2021/Едно време в Океана