Песен от Безкрая
Безкрай!...И вятър, който вие
със цвят неверотно син...
Морето, корабът и ние –
от дързост луди до един!...
Тук птиците дори не стигат,
от Вечността долита звук
и още котвени вериги –
глух о́бертон добавят тук...
А над вълните с Оня вятър
внезапно литва песента,
която пеем в необята – ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up