20 abr 2005, 15:02

Песен за художника 

  Poesía
2529 0 1
Песен за художника
В сумрака на едно ателие
всичко е така замряло,
стативът сякаш е дете
в прегръдките на майка си
заспало.
Но ето слънцето се появява
и отваря се врата,
всичко в багри засиява
като облак от цветя.
Хилядите цветове преливат
във букет от светлина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??