Защо ли не възпяваме живота
и чакаме надгробно опело́?
Не ще да се разминем със Голгота.
Съдбата е виенско колело.
И днес, ако си горе с ветровете,
на за́вет си под утрешен покро́в.
Остави ме без дъх веднъж сърцето,
и сто пъти от мъка по любов...
Дали, защото Бог ни е орѝсал,
дежурно да му бъдем мъченици,
или природата объркала е смисъла,
че грешните до смърт са ученици?...
Не зная, но отвикнах да се плаша,
да бъда свит пред всяко неизвестно.
Аз бил съм си присъда и палач,
и нивга не познах вкуса на лесното.
Но ето ме, нарамил си хомота,
със времето опитвам да вървя.
На място, който тъпче във живота,
изпята му е вече песента...
©тихопат.
Данаил Антонов
02.04.2024
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados