Apr 4, 2024, 8:01 AM

Песен за живота

445 0 0

Защо ли не възпяваме живота 

и чакаме надгробно опело́?

Не ще да се разминем със Голгота. 

Съдбата е виенско колело. 

И днес, ако си горе с ветровете, 

на за́вет си под утрешен покро́в. 

Остави ме без дъх веднъж сърцето, 

и сто пъти от мъка по любов...

Дали, защото Бог ни е орѝсал, 

дежурно да му бъдем мъченици, 

или природата объркала е смисъла, 

че грешните до смърт са ученици?... 

Не зная, но отвикнах да се плаша, 

да бъда свит пред всяко неизвестно. 

Аз бил съм си присъда и палач, 

и нивга не познах вкуса на лесното. 

Но ето ме, нарамил си хомота, 

със времето опитвам да вървя. 

На място, който тъпче във живота, 

изпята му е вече песента... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

02.04.2024

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...