Песен за живота

Защо ли не възпяваме живота 

и чакаме надгробно опело́?

Не ще да се разминем със Голгота. 

Съдбата е виенско колело. 

И днес, ако си горе с ветровете, 

на за́вет си под утрешен покро́в. 

Остави ме без дъх веднъж сърцето, 

и сто пъти от мъка по любов...

Дали, защото Бог ни е орѝсал, 

дежурно да му бъдем мъченици, 

или природата объркала е смисъла, 

че грешните до смърт са ученици?... 

Не зная, но отвикнах да се плаша, 

да бъда свит пред всяко неизвестно. 

Аз бил съм си присъда и палач, 

и нивга не познах вкуса на лесното. 

Но ето ме, нарамил си хомота, 

със времето опитвам да вървя. 

На място, който тъпче във живота, 

изпята му е вече песента... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

02.04.2024