5 ene 2007, 12:44
ПЕСЕН ЗА МОРЕТО
Като черно покривало,
спуска се навън нощта
и покрива с плътното си одеало
и морето, и света.
Морето пее прощалната си песен,
изпращайки навън деня,
задъхано от идващата есен,
която безпощадно му отнема дъха.
А плажът цял от студ настръхва,
смутен от разлюлените вълни
и рой студени сини пръски,
като рой блещукащи изкри
обливат тоз самотен плаж.
И пее морето своята песен,
за отминало лято, за млада любов,
за кораб бял от вълните понесен
и на любимо момиче прощалният зов.
Пее морето.
И светът притихнал,
присвит от студа,
слуша тъжната песен,
въздъхва и посреща есента.
спуска се навън нощта
и покрива с плътното си одеало
и морето, и света.
Морето пее прощалната си песен,
изпращайки навън деня,
задъхано от идващата есен,
която безпощадно му отнема дъха.
А плажът цял от студ настръхва,
смутен от разлюлените вълни
и рой студени сини пръски,
като рой блещукащи изкри
обливат тоз самотен плаж.
И пее морето своята песен,
за отминало лято, за млада любов,
за кораб бял от вълните понесен
и на любимо момиче прощалният зов.
Пее морето.
И светът притихнал,
присвит от студа,
слуша тъжната песен,
въздъхва и посреща есента.
© Анита Райкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хареса ми, имаш талант! Формата се оправя. Добре дошла в нашето доста порастнало вече семейство! От мен 6 за идеята и за добре дошла!
-
Въздействащи думи, но слабо като форма. Пише се искри, а не изкри.
Ще трябва да поработиш още. Поздрав! -
Хубаво е......
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
