ПЕСЕН ЗА МОРЕТО
Като черно покривало,
спуска се навън нощта
и покрива с плътното си одеало
и морето, и света.
Морето пее прощалната си песен,
изпращайки навън деня,
задъхано от идващата есен,
която безпощадно му отнема дъха.
А плажът цял от студ настръхва,
смутен от разлюлените вълни
и рой студени сини пръски,
като рой блещукащи изкри
обливат тоз самотен плаж.
И пее морето своята песен,
за отминало лято, за млада любов,
за кораб бял от вълните понесен
и на любимо момиче прощалният зов.
Пее морето.
И светът притихнал,
присвит от студа,
слуша тъжната песен,
въздъхва и посреща есента.
спуска се навън нощта
и покрива с плътното си одеало
и морето, и света.
Морето пее прощалната си песен,
изпращайки навън деня,
задъхано от идващата есен,
която безпощадно му отнема дъха.
А плажът цял от студ настръхва,
смутен от разлюлените вълни
и рой студени сини пръски,
като рой блещукащи изкри
обливат тоз самотен плаж.
И пее морето своята песен,
за отминало лято, за млада любов,
за кораб бял от вълните понесен
и на любимо момиче прощалният зов.
Пее морето.
И светът притихнал,
присвит от студа,
слуша тъжната песен,
въздъхва и посреща есента.
© Анита Райкова All rights reserved.
