Едно позвъняване нежно, делфинено
отново ми вля десет бала от шторма,
Сила и Вяра от скалите ни, сините,
Дързост - над Прозата, Безразсъдство - над Нормите...
Не тъгувам... Аз съм си същият...
Нека слънце в очите ти свети!
С много обич във стих те прегръщам
и ще моля за тебе Небето!
Едно позвъняване ми даде Простора,
инжектира ми мумийо, от мермер скалите,
прати ми Вятъра, да ми бъде Опора,
Перо ми отрони от крило на орлите...
Не тъгувам... Аз съм си същият...
Нека слънце в очите ти свети!
С много обич във стих те прегръщам
и ще моля за тебе Небето!
Едно позвъняване разтрепери гласа ми...
Знам, че свещица в сърцето държиш...
Нека милувка ти бъде стихът ми,
ако не можеш от него да спиш...
Не тъгувам... Аз съм си същият...
Нека слънце в очите ти свети!
С много обич във стих те прегръщам
и ще моля за тебе Небето!
Тази вечер ще спре снегопада
и звезди ще се пръснат в заря!
Бяла моя Божа Награда,
на джамлъка ти пращам цветя...
Не тъгувам... Аз съм си същият...
Нека слънце в очите ти свети!
С много обич във стих те прегръщам
и ще моля за тебе Небето!
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados