28.01.2012 г., 17:59

Песен за теб

1.2K 0 10

 

Едно позвъняване нежно, делфинено

отново ми вля десет бала от шторма,

Сила и Вяра от скалите ни, сините,

Дързост - над Прозата, Безразсъдство - над Нормите...

 

Не тъгувам... Аз съм си същият...

Нека слънце в очите ти свети!

С много обич във стих те прегръщам

и ще моля за тебе Небето!

 

Едно позвъняване ми даде Простора,

инжектира ми мумийо, от мермер скалите,

прати ми Вятъра, да ми бъде Опора,

Перо ми отрони от крило на орлите...

 

Не тъгувам... Аз съм си същият...

Нека слънце в очите ти свети!

С много обич във стих те прегръщам

и ще моля за тебе Небето!

 

Едно позвъняване разтрепери гласа ми...

Знам, че свещица в сърцето държиш...

Нека милувка ти бъде стихът ми,

ако не можеш от него да спиш...

 

Не тъгувам... Аз съм си същият...

Нека слънце в очите ти свети!

С много обич във стих те прегръщам

и ще моля за тебе Небето!

 

Тази вечер ще спре снегопада

и звезди ще се пръснат в заря!

Бяла моя Божа Награда,

на джамлъка ти пращам цветя...

 

Не тъгувам... Аз съм си същият...

Нека слънце в очите ти свети!

С много обич във стих те прегръщам

и ще моля за тебе Небето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...