12 oct 2006, 22:03

Песенна обич

  Poesía
744 0 9

Песенна обич, тъй чиста и искрена,
от извор намерена, на дъх си изпита.
Бълбукаща нежност, непрестанно извираща
в ласките есенни, в тиха нощ пожелана.
Обич до болка в самотност сънувана,
плахо докосване на нашите пръсти,
безгласно си казваме, колко е хубава,
тази нощ със нашите парещи  устни.
Звънката радост от мечтаната близост,
докосващи струни пеят душите ни,
Музика в ритъм на истинска влюбеност,
тръпнещи, огнени припяват телата ни.
Струя от твоите нежни целувки,
пия от жажда до теб премаляла.
Пламък от моите жарки въздишки,
топля с дъха си твоите устни.
Песенна обич от нас вятърът грабна
и я разнесе над целият град.
Запяха я къщите, забиха камбаните
и заваля песенен... есенен листопад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...