Песенна обич
Песенна обич, тъй чиста и искрена,
от извор намерена, на дъх си изпита.
Бълбукаща нежност, непрестанно извираща
в ласките есенни, в тиха нощ пожелана.
Обич до болка в самотност сънувана,
плахо докосване на нашите пръсти,
безгласно си казваме, колко е хубава,
тази нощ със нашите парещи устни.
Звънката радост от мечтаната близост,
докосващи струни пеят душите ни,
Музика в ритъм на истинска влюбеност,
тръпнещи, огнени припяват телата ни.
Струя от твоите нежни целувки,
пия от жажда до теб премаляла.
Пламък от моите жарки въздишки,
топля с дъха си твоите устни.
Песенна обич от нас вятърът грабна
и я разнесе над целият град.
Запяха я къщите, забиха камбаните
и заваля песенен... есенен листопад.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
хубаво е!
