Песента...

                            Ален мак самотен нейде

                            в зелена нива е разцъфнал...

                                                     Една стара песен

... Ех тая песен сърцеловна

де само в Българско се пее:

красива, тъжна и съдбовна,

и с много страст събрана в нея!...

... Как в пролет радва се окото:

до хоризонта все червено!...

А макове цъфтят защото

е семето им с кръв садено...

И ален мак, но не самотен

цъфти за да взриви душите-

със песен, поздрав към Живота,

от семената във браздите...

Жътварки в пладне край кръстците*

извиват я  в небето синьо-

до късно нощем под асмите

се лее с тригодишно вино...

И с някакво тъй земно чувство

я носи Вятърът не спиращ-

това е чудното изкуство

най-точни думи да намираш

когато нещо във душата

необяснимо се заражда

и те задъхва Красотата

с неутолимата си Жажда...

... А на България в земите

догдето българи живеят

и макове цъфтят в тревите:

ей тази Песен все ще пеят!...

Коста Качев,

*подреждане на снопите под формата на

кръст на нивата