Песента...
Песента...
Ален мак самотен нейде
в зелена нива е разцъфнал...
Една стара песен
... Ех тая песен сърцеловна
де само в Българско се пее:
красива, тъжна и съдбовна,
и с много страст събрана в нея!...
... Как в пролет радва се окото:
до хоризонта все червено!...
А макове цъфтят защото
е семето им с кръв садено...
И ален мак, но не самотен
цъфти за да взриви душите-
със песен, поздрав към Живота,
от семената във браздите...
Жътварки в пладне край кръстците*
извиват я в небето синьо-
до късно нощем под асмите
се лее с тригодишно вино...
И с някакво тъй земно чувство
я носи Вятърът не спиращ-
това е чудното изкуство
най-точни думи да намираш
когато нещо във душата
необяснимо се заражда
и те задъхва Красотата
с неутолимата си Жажда...
... А на България в земите
догдето българи живеят
и макове цъфтят в тревите:
ей тази Песен все ще пеят!...
Коста Качев,
*подреждане на снопите под формата на
кръст на нивата
© Коста Качев All rights reserved.
