4 jul 2015, 23:07

Песента на цигуларя

1.4K 0 8

Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...


Цигулково, сърцето ми те врича.
Бъди ми ти мелодия и стих.
В съдбата ми, от залези лирична,
един лазур за себе си открих...


Цигулково, душата ми те моли.
Над тънки струни - трепетна гори.
В едно небе, жадувано за полет,
от нотите ми - птици сътвори.


(Сбъдната Вселена)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Белла и Пламен!
  • Права си, Белла, като струна си права и добре звъниш! Може и да не смее, но е хубаво, да коментира, та да се учим и ние!
  • Благодаря ти, Станиславе! Винаги ще продължавам да пиша!
  • Благодаря ви, приятели! Белла, приемам изобличението Ви и не искам да се оправдавам с никакви думи! Голям недостатък на характера ми е затвореността ми, която мнозина с право биха нарекли дори "егоизъм". Не съм на пиедестала на Пушкин, за да си въздигам неръкотворни паметници и ще направя всичко възможно да коригирам поведението си. Моля засегнатите от моята неактивност да ми простят, включително и Вие! Още веднъж, съжалявам!
  • Да, цигулката може да измъкне невероятни неща от дълбините на душата.
    Харесах откровението!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...