4 jul 2015, 23:07

Песента на цигуларя

1.4K 0 8

Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...


Цигулково, сърцето ми те врича.
Бъди ми ти мелодия и стих.
В съдбата ми, от залези лирична,
един лазур за себе си открих...


Цигулково, душата ми те моли.
Над тънки струни - трепетна гори.
В едно небе, жадувано за полет,
от нотите ми - птици сътвори.


(Сбъдната Вселена)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Белла и Пламен!
  • Права си, Белла, като струна си права и добре звъниш! Може и да не смее, но е хубаво, да коментира, та да се учим и ние!
  • Благодаря ти, Станиславе! Винаги ще продължавам да пиша!
  • Благодаря ви, приятели! Белла, приемам изобличението Ви и не искам да се оправдавам с никакви думи! Голям недостатък на характера ми е затвореността ми, която мнозина с право биха нарекли дори "егоизъм". Не съм на пиедестала на Пушкин, за да си въздигам неръкотворни паметници и ще направя всичко възможно да коригирам поведението си. Моля засегнатите от моята неактивност да ми простят, включително и Вие! Още веднъж, съжалявам!
  • Да, цигулката може да измъкне невероятни неща от дълбините на душата.
    Харесах откровението!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...