Vedrin (Ясен Ведрин)
212 757
4.07.2015 г., 23:07 ч.

Песента на цигуларя 

  Поезия » Любовна
1165 0 8

Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...


Цигулково, сърцето ми те врича.
Бъди ми ти мелодия и стих.
В съдбата ми, от залези лирична,
един лазур за себе си открих...


Цигулково, душата ми те моли.
Над тънки струни - трепетна гори.
В едно небе, жадувано за полет,
от нотите ми - птици сътвори.


(Сбъдната Вселена)

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Белла и Пламен!
  • Права си, Белла, като струна си права и добре звъниш! Може и да не смее, но е хубаво, да коментира, та да се учим и ние!
  • Благодаря ти, Станиславе! Винаги ще продължавам да пиша!
  • Благодаря ви, приятели! Белла, приемам изобличението Ви и не искам да се оправдавам с никакви думи! Голям недостатък на характера ми е затвореността ми, която мнозина с право биха нарекли дори "егоизъм". Не съм на пиедестала на Пушкин, за да си въздигам неръкотворни паметници и ще направя всичко възможно да коригирам поведението си. Моля засегнатите от моята неактивност да ми простят, включително и Вие! Още веднъж, съжалявам!
  • Да, цигулката може да измъкне невероятни неща от дълбините на душата.
    Харесах откровението!
  • Словесен вълшебник!
    (Отсъствах за малко и ти си се появил тук. Радвам се! )
  • Думите са излишни!
  • Вълшебство...!!!!!!!!!!!!!!
Предложения
: ??:??