4.07.2015 г., 23:07

Песента на цигуларя

1.4K 0 8

Цигулково, дъхът ми те издиря
и в полъха те следва уловен.
Поне веднъж да мога да изсвиря
нощта, която ти превърна в ден...


Цигулково, сърцето ми те врича.
Бъди ми ти мелодия и стих.
В съдбата ми, от залези лирична,
един лазур за себе си открих...


Цигулково, душата ми те моли.
Над тънки струни - трепетна гори.
В едно небе, жадувано за полет,
от нотите ми - птици сътвори.


(Сбъдната Вселена)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Белла и Пламен!
  • Права си, Белла, като струна си права и добре звъниш! Може и да не смее, но е хубаво, да коментира, та да се учим и ние!
  • Благодаря ти, Станиславе! Винаги ще продължавам да пиша!
  • Благодаря ви, приятели! Белла, приемам изобличението Ви и не искам да се оправдавам с никакви думи! Голям недостатък на характера ми е затвореността ми, която мнозина с право биха нарекли дори "егоизъм". Не съм на пиедестала на Пушкин, за да си въздигам неръкотворни паметници и ще направя всичко възможно да коригирам поведението си. Моля засегнатите от моята неактивност да ми простят, включително и Вие! Още веднъж, съжалявам!
  • Да, цигулката може да измъкне невероятни неща от дълбините на душата.
    Харесах откровението!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...