ПЕСЕНТА НА ЦИГУЛКАТА

Кой ли иска

в този дъжд да ми говори?

Плачат капките дъждовни,

искат пак да ги прегърна!

Чувам как отсреща някой свири,

цигулката отеква, като есен.

Душата ми отново пак побира

хубава изпята песен.

Кой ли иска да ми проговори,

прозорецът отсреща свети?

Цигулката с дъжда ми свири,

чудни думи тя ми казва.

Вклеждам се в светлия прозорец,

но никой не ме вижда!

Кой ли е застанал там отсреща

и думи с музика ми праща?

А навън вали, вали,

капките дъждовни плачат.
От душата ми една въздишка се отрони,

като песента на цигулката отсреща.