Feb 7, 2012, 10:35 PM

Песента на цигулката

  Poetry » Love
832 0 0

               ПЕСЕНТА НА ЦИГУЛКАТА

 

Кой ли иска

в този дъжд да ми говори?

Плачат капките дъждовни,

искат пак да ги прегърна!

 

Чувам как отсреща някой свири,

цигулката отеква, като есен.

Душата ми отново пак побира

хубава изпята песен.

 

Кой ли иска да ми проговори,

прозорецът отсреща свети?

Цигулката с дъжда ми свири,

чудни думи тя ми казва.

 

Вклеждам се в светлия прозорец,

но никой не ме вижда!

Кой ли е застанал там отсреща

и думи с музика ми праща?

 

А навън вали, вали,

капките дъждовни плачат.
От душата ми една въздишка се отрони,

като песента на цигулката отсреща.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...