Feb 7, 2012, 10:35 PM

Песента на цигулката

  Poetry » Love
833 0 0

               ПЕСЕНТА НА ЦИГУЛКАТА

 

Кой ли иска

в този дъжд да ми говори?

Плачат капките дъждовни,

искат пак да ги прегърна!

 

Чувам как отсреща някой свири,

цигулката отеква, като есен.

Душата ми отново пак побира

хубава изпята песен.

 

Кой ли иска да ми проговори,

прозорецът отсреща свети?

Цигулката с дъжда ми свири,

чудни думи тя ми казва.

 

Вклеждам се в светлия прозорец,

но никой не ме вижда!

Кой ли е застанал там отсреща

и думи с музика ми праща?

 

А навън вали, вали,

капките дъждовни плачат.
От душата ми една въздишка се отрони,

като песента на цигулката отсреща.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...