Песента на лалетата

23 abr 2010, 23:26

Poesía

859 0 2

Песента на лалетата

Ще чуем как лалетата говорят,

може би понявга да попеят,

когато аз съм тъжен, тъмен корен,

когато ти си златен прах развеян.

* * *

На утрото очите ще са тъмни

като моите и твоите също.

Ще знаем, ще знаем, вън се съмва,

ала прозорче няма наш`та къща.

Таванът ни земята ще опира.

Прагът ни протрит - пак във нея.

В храма тих и кротък на всемира

песен като капка ще се влее.

* * *

Лалетата щастливо си говорят,

понявга песен си припяват.

Без да знaят, че във своя корен

песента им двама преживяват.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.