Песента на лалетата
Песента на лалетата
Ще чуем как лалетата говорят,
може би понявга да попеят,
когато аз съм тъжен, тъмен корен,
когато ти си златен прах развеян.
* * *
На утрото очите ще са тъмни
като моите и твоите също.
Ще знаем, ще знаем, вън се съмва,
ала прозорче няма наш`та къща.
Таванът ни земята ще опира.
Прагът ни протрит - пак във нея.
В храма тих и кротък на всемира
песен като капка ще се влее.
* * *
Лалетата щастливо си говорят,
понявга песен си припяват.
Без да знaят, че във своя корен
песента им двама преживяват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Всички права запазени
