Песента на лалетата
Песента на лалетата
Ще чуем как лалетата говорят,
може би понявга да попеят,
когато аз съм тъжен, тъмен корен,
когато ти си златен прах развеян.
* * *
На утрото очите ще са тъмни
като моите и твоите също.
Ще знаем, ще знаем, вън се съмва,
ала прозорче няма наш`та къща.
Таванът ни земята ще опира.
Прагът ни протрит - пак във нея.
В храма тих и кротък на всемира
песен като капка ще се влее.
* * *
Лалетата щастливо си говорят,
понявга песен си припяват.
Без да знaят, че във своя корен
песента им двама преживяват.
© Мариян All rights reserved.
