27 sept 2008, 12:43

Песента на рода 

  Poesía » Civil
1928 0 15
Като бабина черга, поле се е жлътнало -
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
 мойте старци си чакат момичето.

Топла къща, по женски добра,
кротко дебне с очи зад прозореца.
Лумнал двор в некосена трева,
малка портичка, вечно отворена...

Там, превила снагата-лоза,
баба с песен полива гергините.
От герана с две стари ведра
дядо сякаш си вади годините.

Скърца ядно ръждясал синджир,
отброява летата без спомени:
Лоша внучке, дойде най-подир
да отпиеш водица от корена!

Лоша внучке, старееш и ти!
Като нас, недочакала внуците,
ще си идеш, а тук ще звъни
песента на рода по олуците!

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??