Песента на рода
Като бабина черга, поле се е жлътнало -
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра,
кротко дебне с очи зад прозореца.
Лумнал двор в некосена трева,
малка портичка, вечно отворена...
Там, превила снагата-лоза,
баба с песен полива гергините.
От герана с две стари ведра
дядо сякаш си вади годините.
Скърца ядно ръждясал синджир,
отброява летата без спомени:
Лоша внучке, дойде най-подир
да отпиеш водица от корена!
Лоша внучке, старееш и ти!
Като нас, недочакала внуците,
ще си идеш, а тук ще звъни
песента на рода по олуците!
цяло в лютичета.
Тепат грохнали, прашни нозе -
мойте старци си чакат момичето.
Топла къща, по женски добра,
кротко дебне с очи зад прозореца.
Лумнал двор в некосена трева,
малка портичка, вечно отворена...
Там, превила снагата-лоза,
баба с песен полива гергините.
От герана с две стари ведра
дядо сякаш си вади годините.
Скърца ядно ръждясал синджир,
отброява летата без спомени:
Лоша внучке, дойде най-подир
да отпиеш водица от корена!
Лоша внучке, старееш и ти!
Като нас, недочакала внуците,
ще си идеш, а тук ще звъни
песента на рода по олуците!
© Кети Рашева All rights reserved.
