23 sept 2022, 17:26

Песента на Родопа планина

  Poesía
637 0 3

Песента на Родопа планина

 

Над Рожен слънцето изгрява 

поляните разливат дъхав аромат

пчелите дружно зажужават

целуват цветенцата цвят по цвят 

 

И писва гайда, птиците притихват, 

в гората леко зашумяват мурите .

И два орела към върха политват, 

пресичат вятъра и помиряват бурите!

 

Девойка млада до гайдарите застава 

с очи черешови и кожа млечно бела 

със своята наземна хубост

тя целий свет е днес огрела!

 

Носията й със шевици ярки

искри върху зелената трева,

изпъква върху всички земни шарки

извезаната с обич красота.

 

И песента й като силен ручей руква, 

полита с вятъра във ранна пролет. 

А някъде хайдушка пушка пуква 

и дава път на песенния полет 

 

Прелитат звуците през планината, 

усилват ритъма си от природата, 

поема дъх свободен и дълбок земята, 

притихват очаровани животните и хората. 

 

И чановете златни зазвъняват, 

подсилват този чуден ритъм нов, 

а хълмовете ехото предават,

Родопа се изправя от възторг!

 

А песента в небето се издига 

до най-далечни висини!

И казват че до Космоса достигала. 

Там българската песен и до днес лети!

 

Ярослава Маринова 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ярослава Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла и от мен. Много хубаво
  • Благодаря от сърце, Милена! Бъдете здрава и нека радостта и творческата енергия Ви съпътстват всеки ден!
  • Добре дошла и попътен вятър в света на поезията. Обичам Родопа планина, любима ми е

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...