23 сент. 2022 г., 17:26

Песента на Родопа планина

635 0 3

Песента на Родопа планина

 

Над Рожен слънцето изгрява 

поляните разливат дъхав аромат

пчелите дружно зажужават

целуват цветенцата цвят по цвят 

 

И писва гайда, птиците притихват, 

в гората леко зашумяват мурите .

И два орела към върха политват, 

пресичат вятъра и помиряват бурите!

 

Девойка млада до гайдарите застава 

с очи черешови и кожа млечно бела 

със своята наземна хубост

тя целий свет е днес огрела!

 

Носията й със шевици ярки

искри върху зелената трева,

изпъква върху всички земни шарки

извезаната с обич красота.

 

И песента й като силен ручей руква, 

полита с вятъра във ранна пролет. 

А някъде хайдушка пушка пуква 

и дава път на песенния полет 

 

Прелитат звуците през планината, 

усилват ритъма си от природата, 

поема дъх свободен и дълбок земята, 

притихват очаровани животните и хората. 

 

И чановете златни зазвъняват, 

подсилват този чуден ритъм нов, 

а хълмовете ехото предават,

Родопа се изправя от възторг!

 

А песента в небето се издига 

до най-далечни висини!

И казват че до Космоса достигала. 

Там българската песен и до днес лети!

 

Ярослава Маринова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ярослава Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла и от мен. Много хубаво
  • Благодаря от сърце, Милена! Бъдете здрава и нека радостта и творческата енергия Ви съпътстват всеки ден!
  • Добре дошла и попътен вятър в света на поезията. Обичам Родопа планина, любима ми е

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...