Песента на Родопа планина
Песента на Родопа планина
Над Рожен слънцето изгрява
поляните разливат дъхав аромат
пчелите дружно зажужават
целуват цветенцата цвят по цвят
И писва гайда, птиците притихват,
в гората леко зашумяват мурите .
И два орела към върха политват,
пресичат вятъра и помиряват бурите!
Девойка млада до гайдарите застава
с очи черешови и кожа млечно бела
със своята наземна хубост
тя целий свет е днес огрела!
Носията й със шевици ярки
искри върху зелената трева,
изпъква върху всички земни шарки
извезаната с обич красота.
И песента й като силен ручей руква,
полита с вятъра във ранна пролет.
А някъде хайдушка пушка пуква
и дава път на песенния полет
Прелитат звуците през планината,
усилват ритъма си от природата,
поема дъх свободен и дълбок земята,
притихват очаровани животните и хората.
И чановете златни зазвъняват,
подсилват този чуден ритъм нов,
а хълмовете ехото предават,
Родопа се изправя от възторг!
А песента в небето се издига
до най-далечни висини!
И казват че до Космоса достигала.
Там българската песен и до днес лети!
Ярослава Маринова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ярослава Маринова Всички права запазени
