И когато политам носена от крилете на вятъра,

и когато се надбягвам със съдбата,

и когато любимите ми хрътки

надвикват с вълчата си песен тишината,

аз пак те проклинам!

И себе си също...

да бъда само с тебе щастлива.

Когато ме видиш от пяната морска да излизам,

солена...

Когато ме видиш в огъня жесток да се раждам,

гореща...

Когато полъхът вечерен ти прошепне името ми,

а зората те погали с моите пръсти,

ще поискаш!

Ще извикаш в съня си!

Ще се обърнеш назад, за да видиш,

че това съм аз.

И аз съм там,

и там съм за теб.

Аз съм вълчицата нежна в нощта ти.

Спомни си!

Как идвах озъбена, бясна в желание.

Разкъсвах ти дрехите,

разкъсвах и тебе на части.

Аз пиех кръвта ти,

а ти стенеше ненаситно и искаше още и още...

Признай го, любими!

Аз съм кралицата снежна,

която стисна сърцето ти в ледени пръсти.

А сама окова душата си в ледник,

от страх да не би да признае, че на любов е способна.

Аз съм сирената морска,

която поведе същността ти към ада.

Разби я без жалост в скалите,

а после погреба те на морското дъно.

И рони кървави сълзи.

Аз съм тази, която показа,

че никоя не ще те обича

така, както аз го направих.

И никоя няма да те убие по-бавно и нежно,

защото е длъжна сама да оцелее.

Аз съм тази,

която ще помниш в съня си.

Аз съм тази, която ще потърсиш във вечността,

лутащ се, обсебен от мрака.

Аз съм тази, която още стискаш в ръцете си силни,

и за която, докато си жив и още дишаш, ще се бориш.

Аз съм съдбата.

Погледни в очите и ще ме познаеш.

Падни в краката ми, да се покаеш!

Защото, аз те проклинам...

и себе си също.

Завинаги само с мен жив да се чувстваш...