Песента на вълчицата
И когато политам носена от крилете на вятъра,
и когато се надбягвам със съдбата,
и когато любимите ми хрътки
надвикват с вълчата си песен тишината,
аз пак те проклинам!
И себе си също...
да бъда само с тебе щастлива.
Когато ме видиш от пяната морска да излизам,
солена...
Когато ме видиш в огъня жесток да се раждам,
гореща...
Когато полъхът вечерен ти прошепне името ми,
а зората те погали с моите пръсти,
ще поискаш!
Ще извикаш в съня си!
Ще се обърнеш назад, за да видиш,
че това съм аз.
И аз съм там,
и там съм за теб.
Аз съм вълчицата нежна в нощта ти.
Спомни си!
Как идвах озъбена, бясна в желание.
Разкъсвах ти дрехите,
разкъсвах и тебе на части.
Аз пиех кръвта ти,
а ти стенеше ненаситно и искаше още и още...
Признай го, любими!
Аз съм кралицата снежна,
която стисна сърцето ти в ледени пръсти.
А сама окова душата си в ледник,
от страх да не би да признае, че на любов е способна.
Аз съм сирената морска,
която поведе същността ти към ада.
Разби я без жалост в скалите,
а после погреба те на морското дъно.
И рони кървави сълзи.
Аз съм тази, която показа,
че никоя не ще те обича
така, както аз го направих.
И никоя няма да те убие по-бавно и нежно,
защото е длъжна сама да оцелее.
Аз съм тази,
която ще помниш в съня си.
Аз съм тази, която ще потърсиш във вечността,
лутащ се, обсебен от мрака.
Аз съм тази, която още стискаш в ръцете си силни,
и за която, докато си жив и още дишаш, ще се бориш.
Аз съм съдбата.
Погледни в очите и ще ме познаеш.
Падни в краката ми, да се покаеш!
Защото, аз те проклинам...
и себе си също.
Завинаги само с мен жив да се чувстваш...
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
