Беше незабележима, невзрачна.
На природата някаква грешка.
Не беше от фамилия знатна.
Беше една обикновена пешка.
Препускаха всички край нея:
коне, офицери, царици...
Едва креташе малката фея,
все едно на крака с белезници.
И докато всички спореха и се биеха,
тя кротко напред си вървеше.
Стигнала отсрещния край на дъската,
корона получи, царица е вече.
Когато пешки в живота ви срещнат,
поздравете, както правите с всички.
Може свенливо те да ви гледат,
но утре може да са царици...
© Ник Желев Todos los derechos reservados
бяла, с корона от рози и тръне
черният цар бе влюбен в нея
унесен на трона стоеше
в копнежи пристъпваше поле по поле
тя бе до него
усмихната прошепна:
шах и мат...свърши играта!
харесах.