7 abr 2018, 2:59

Пещ 

  Poesía
512 0 0
Изгоря бавно въгленът в пещта,
тля с векове.
И сажди остави по стените железни
мъка... труд... страхове.
А острите зъби метални тракат и стържат
безпощадно пепелта,
хрускат, чернеят нови, свежи,
млади – хартиени листа.
Искри и жупел,
езикът черен просъсква и
нови жар и отрова димна
на облаци – мъгла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??