10 mar 2011, 10:05

Песимистът и Оптимистът

  Poesía » Otra
836 0 5

                     опит за басня, провокиран от един спектакъл

 

Веднъж Песимистът решил да се жени,
отишъл с родата да иска свойта любима,
но нейните думи той грешно премерил
и край драматичен мацнал на тази картина.
Във същия миг, не щеш ли, читателю драг,
Оптимистът взел същото важно решение
и озовал се с роднини пред любимия праг
да иска ръката на щерката, без извинения.
И всичко вървяло по мед и маслò,
ала от радост, а може от глупост
взел, че похвалил се той, как тъй из ведрò
ще тъне животът им общ във разкоша и лукса.
И както се вихрили розови краски,
насред годежа гъста и тежка мъгла се явила,
че този наивен глупак от себе си май е прехласнат
и тъжната драма отново финала решила.

От  изводи, честно, на мене дойде ми до гуша,
но тук очевадно се крие тлъста поука.
Плюй на емблемите, просто сърцето си слушай,
че Онази, с косата, и на твойта врата ще почука.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...