10 мар. 2011 г., 10:05

Песимистът и Оптимистът

842 0 5

                     опит за басня, провокиран от един спектакъл

 

Веднъж Песимистът решил да се жени,
отишъл с родата да иска свойта любима,
но нейните думи той грешно премерил
и край драматичен мацнал на тази картина.
Във същия миг, не щеш ли, читателю драг,
Оптимистът взел същото важно решение
и озовал се с роднини пред любимия праг
да иска ръката на щерката, без извинения.
И всичко вървяло по мед и маслò,
ала от радост, а може от глупост
взел, че похвалил се той, как тъй из ведрò
ще тъне животът им общ във разкоша и лукса.
И както се вихрили розови краски,
насред годежа гъста и тежка мъгла се явила,
че този наивен глупак от себе си май е прехласнат
и тъжната драма отново финала решила.

От  изводи, честно, на мене дойде ми до гуша,
но тук очевадно се крие тлъста поука.
Плюй на емблемите, просто сърцето си слушай,
че Онази, с косата, и на твойта врата ще почука.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...