Mar 10, 2011, 10:05 AM

Песимистът и Оптимистът

  Poetry » Other
839 0 5

                     опит за басня, провокиран от един спектакъл

 

Веднъж Песимистът решил да се жени,
отишъл с родата да иска свойта любима,
но нейните думи той грешно премерил
и край драматичен мацнал на тази картина.
Във същия миг, не щеш ли, читателю драг,
Оптимистът взел същото важно решение
и озовал се с роднини пред любимия праг
да иска ръката на щерката, без извинения.
И всичко вървяло по мед и маслò,
ала от радост, а може от глупост
взел, че похвалил се той, как тъй из ведрò
ще тъне животът им общ във разкоша и лукса.
И както се вихрили розови краски,
насред годежа гъста и тежка мъгла се явила,
че този наивен глупак от себе си май е прехласнат
и тъжната драма отново финала решила.

От  изводи, честно, на мене дойде ми до гуша,
но тук очевадно се крие тлъста поука.
Плюй на емблемите, просто сърцето си слушай,
че Онази, с косата, и на твойта врата ще почука.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...