13 jul 2017, 18:28

Песничка за мъртви рицари 

  Poesía
855 1 3

Тя се влюби по неволя,

защото си мълчах и строен бях,

а просто аз не можех да говоря,

че глътнал бях корема си със смях.

 

Подхлъзнаха я, признавам, сори.

Но мразя много, щом жена,

за глупости започне да мърмори,

и ний, мъжете, имаме сърца.

 

Да, не винаги са  нежни.

Не винаги загряваме от раз.

Понякога сме мъничко небрежни,

а често сме и глупаво курназ.

 

Но, знаете ли, в битката епична,

между сърцето и ума,

за душата на девойка симпатична,

накрая най отнася го дроба.

 

Затуй се усмихнете, ще попея.

Песничка за мъртви рицари.

От чашата си вино ще прелея,

а сетне ще танцувам до зори.

 

© Лебовски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??