Песничка за мъртви рицари
Тя се влюби по неволя,
защото си мълчах и строен бях,
а просто аз не можех да говоря,
че глътнал бях корема си със смях.
Подхлъзнаха я, признавам, сори.
Но мразя много, щом жена,
за глупости започне да мърмори,
и ний, мъжете, имаме сърца.
Да, не винаги са нежни.
Не винаги загряваме от раз.
Понякога сме мъничко небрежни,
а често сме и глупаво курназ.
Но, знаете ли, в битката епична,
между сърцето и ума,
за душата на девойка симпатична,
накрая най отнася го дроба.
Затуй се усмихнете, ще попея.
Песничка за мъртви рицари.
От чашата си вино ще прелея,
а сетне ще танцувам до зори.
© Лебовски All rights reserved.
