4 ago 2012, 10:21

Песничка за старите момчета

  Poesía
1.3K 6 11

ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИТЕ МОМЧЕТА

 

Все още носим тениски и дънки

и още свети в погледа копнеж,

но даже да е жарко лято вънка,

в косите ни проблясва зимен скреж.

Все още бихме скитали с момичета

до късна нощ край дунавския бряг,

и още бихме шепнали “Обичам те!”,

но вече тръгна вчерашният влак.

 

          Пряко пролети чисти,

          през летата златисти

          този влак в есента ни отвежда

          и стареем полека,

          но крепи ни до века

          неизменната светла надежда,

          че е пътят далечен,

          че животът е вечен

          и макар че денят си отива,

          ний ще слезем от влака

          там, където ни чака

          младостта ни безумно красива.

 

А той пътува към далечни гари

на времето по строгия закон

и привечер ще слезем, вече стари,

на някой неизвестен глух перон.

Той в хладната ни есен ни отвежда,

в която сутрин пада ранен мраз

и зъзне осланената надежда,

че многото все още е пред нас.

 

           Пряко пролети чисти,

           през летата златисти

           този влак в есента ни отвежда

           и стареем полека,

           но крепи ни до века

           неизменната светла надежда,

           че се движим нагоре,

           че пред нас е простора,

           а последната гара – далечна,

           че ще слезем от влака

           там, където ни чака

            младостта ни прекрасна и вечна.

 

Но дните ни към залеза отиват,

на слънцето с последните лъчи

и младостта ни, толкова красива,

от болка хапе устни и мълчи.

Тя махва ни за сбогом зад стъклото

и се стопява в падащия мрак,

а ний стоим изгубени,

защото

не тръгва никога обратен влак.

 

              Пряко пролети чисти,

              през летата златисти

              този влак в есента ни отвежда

              и стареем полека,

              но крепи ни довека

              неизменната светла надежда,

              че е пътят далечен,

              че животът е вечен,

              а съдбата ни – пролетно бяла.

              Но, отминала с влака,

              само в спомена чака

              младостта, като сън отлетяла.

 

Да, още бихме скитали с момичета

до късна нощ край дунавския бряг,

да, още бихме шепнали „Обичам те!”,

но вече тръгна вчерашният влак.

И спомен днес са утрините бели,

момичетата с късите поли...

Ах, вчерашни момчета остарели,

изтичащото време ни боли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълнуващо и тъжно...
    Поклон и мир на душата му!
  • Валентин Чернев беше и си остава невероятен поет! 👍 Съжалявам, че в един кратък период си пишехме, но така и не можахме да се видим на живо... Мир и покой на душата ти, Поете! А на теб, Майсторе, благодаря, че ни напомни за него!😍
  • Невероятно е, поздравления !!!
  • Хубава песничка, има и радост, макар да завършва на болка.
    Хареса ми, навярно добре звучи и с музика.
  • Благодаря на всички, приятели! Песничката си има мелодия, но не знам как да стигне до вас. А всеки припев на всяка песен си е повторение - в случая частично. Желая ви весела неделя!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...