4.08.2012 г., 10:21

Песничка за старите момчета

1.3K 6 11

ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИТЕ МОМЧЕТА

 

Все още носим тениски и дънки

и още свети в погледа копнеж,

но даже да е жарко лято вънка,

в косите ни проблясва зимен скреж.

Все още бихме скитали с момичета

до късна нощ край дунавския бряг,

и още бихме шепнали “Обичам те!”,

но вече тръгна вчерашният влак.

 

          Пряко пролети чисти,

          през летата златисти

          този влак в есента ни отвежда

          и стареем полека,

          но крепи ни до века

          неизменната светла надежда,

          че е пътят далечен,

          че животът е вечен

          и макар че денят си отива,

          ний ще слезем от влака

          там, където ни чака

          младостта ни безумно красива.

 

А той пътува към далечни гари

на времето по строгия закон

и привечер ще слезем, вече стари,

на някой неизвестен глух перон.

Той в хладната ни есен ни отвежда,

в която сутрин пада ранен мраз

и зъзне осланената надежда,

че многото все още е пред нас.

 

           Пряко пролети чисти,

           през летата златисти

           този влак в есента ни отвежда

           и стареем полека,

           но крепи ни до века

           неизменната светла надежда,

           че се движим нагоре,

           че пред нас е простора,

           а последната гара – далечна,

           че ще слезем от влака

           там, където ни чака

            младостта ни прекрасна и вечна.

 

Но дните ни към залеза отиват,

на слънцето с последните лъчи

и младостта ни, толкова красива,

от болка хапе устни и мълчи.

Тя махва ни за сбогом зад стъклото

и се стопява в падащия мрак,

а ний стоим изгубени,

защото

не тръгва никога обратен влак.

 

              Пряко пролети чисти,

              през летата златисти

              този влак в есента ни отвежда

              и стареем полека,

              но крепи ни довека

              неизменната светла надежда,

              че е пътят далечен,

              че животът е вечен,

              а съдбата ни – пролетно бяла.

              Но, отминала с влака,

              само в спомена чака

              младостта, като сън отлетяла.

 

Да, още бихме скитали с момичета

до късна нощ край дунавския бряг,

да, още бихме шепнали „Обичам те!”,

но вече тръгна вчерашният влак.

И спомен днес са утрините бели,

момичетата с късите поли...

Ах, вчерашни момчета остарели,

изтичащото време ни боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнуващо и тъжно...
    Поклон и мир на душата му!
  • Валентин Чернев беше и си остава невероятен поет! 👍 Съжалявам, че в един кратък период си пишехме, но така и не можахме да се видим на живо... Мир и покой на душата ти, Поете! А на теб, Майсторе, благодаря, че ни напомни за него!😍
  • Невероятно е, поздравления !!!
  • Хубава песничка, има и радост, макар да завършва на болка.
    Хареса ми, навярно добре звучи и с музика.
  • Благодаря на всички, приятели! Песничката си има мелодия, но не знам как да стигне до вас. А всеки припев на всяка песен си е повторение - в случая частично. Желая ви весела неделя!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...